Четвъртък 22 ноември 2007 г.

    Гутен Морген,

пия си огромната чаша с кафе и мляко отново пред компютъра и отново и отново – както винаги всяка сутрин. Обаче тази сутрин е различна, няма да има курс  в Мигрос.  Явно не са се събрали хора и за го анулирали. Е сега вече стана интересно, остана ми само моят релакса курс за самоубочение, малееее. Стана весело. Проблема ми е, дисциплината ..дали да работя или да уча език .. ако работя, трябва да отделят част от времето си за учене. Но като са задълбоча в нечии свой работен процесо-проблем забравям че трябва да отделя време и за нещо друго. И така уж в последният момент, уж ще си пусна урока пък ще си работя и какво накрая – езика остава някъде на заден план. Знаете какво е като си програмист

Имаше малка пауза, защото ходих да купя пиле и хляб, щото днес ще готвя. Ще пусна рецептата в раздела предназначен за това.

А и ако имам време ще пусна и другата от онзи ден, дето правих пилник.

Въобще тук ми е тръгнало, да готвя все трудни работи, дето изискват време.

Рето си пуска св-та и хич не е в добро настроение, защото трябва и да ходи до Цюрих, от там ще се прибере утре вечерта за концерта, на който ще ходим. А аз утре, няма да ходя от сутринта в Берн, а от 2 часа, Тина ще дойде да ме вземе с колата към един и нещо и ще че кара директно към Регина. Е пак се нареждат нещата де.

Отивам да пиша в рецепти.

Add a comment ноември 22, 2007

сряда 21 ноември

Ето ме и днес, станах чак в 9 ч швейцарско време. Мрачно и студено е, нахлуването на южният вятър кара облаците да се вдигнат високо над Алпите. Можеш да видиж снежно белите върхове сякаш са на една ръка разстояние от теб – сякаш можеш да ги докоснеш с дъха си и да ги стопиш. Денят ми започна стандартно, с първата чаша горещо кафе с мляко и 2 бучки захар и био йогурт с боровинки. Един оптимистичен старт! Пред компютъра естествено .. първото чекване на пощата, първият рифреш на браузера на проекта, ..адаа, успели са да се ъплоуднат всички неща както трябва. Да продължим напред?

Тази седмица като цяло ми се очертава доста диначина и подготвителна. Ще имам днес достатъчно време, да поработя, да се разходя из любимите ви виртуални места, и да поуча малко немски. Ей намеих тук в библиотеката, Die Biene Maja na Waldemar Bonsels – някой дали помни това анимационно филмче за пчеличката Мая ..ех, на мен ми беше любимо на времето. Така звучи все едно съм на 50 години, о не не ..това все едно беше вчера, чувството ми за детството все още е толкова силно. Може би защото съм все още дете, или поне така се чувствам въпреки 26те години които се удрят в гърба ми, и въпреки всевъзможните удъри от живота, които съм получила в краката си. Не дай си боже, това чувство да изчезне ..тогава може би, вече ще е краят на моят живот ..на към то 70ет?

Та да не се отклонявам от това за което бях тръгнала да говоря, за днешният ден и какво ще правя …

време е да си направя и личното ми сайтче, Асенката през лятото му прави дизайн ..ехх колко време мина от тогава ..

време е да положа 2часа усилие да поуча немски

време е да се захвана с документирането на скаперника и да изчистя някой неща по последните модификации и модули

време е да поработя по скайномад.нет

време е да поразцъкам насам натам, но това ако ми остане време.

Защо казах, че тази седмица е подготвителна. Ами защото на 26ти сиреч другият понеделник почвам курса по немски в Мигрос. Той ще е 1 месец интензивен, всеки ден ще имам уроци по 1-2 часа, без събота и неделя. А този петък 23ти, ще ходя до Берн при Тина, и в 2 часа съм при Регина на подготвителен урок по говорим немски. Труден ден ще е петък, там ще чакам да си дойде Рето от Цюрих и вечерта ще свърши добре с концерт класическа музика. Ехххх. Но до тогава цели 2 дни..

А днес ще идва Дания и Карло, които се прибраха от Юра ..Юрг ще готви спагети със специален сос, мммм ей тия швейцарци са мастери на пастата – и по-късно ако е много вкусно, ще пусна една рецептичка как става хавата. И телешко бон стек, до колкото разбрах ще го пече във фурната доста дълго на малко градуса и после с някакъв специален сос… ммммммм.

Та да се захващам с работа, защото винаги като пиша така и се отплесвам.

Преди малко хапнах зелен боб, сирене, хляб, пресечено и какво ли още не … пия следобедното си поредно кафе. И за пореден път от Бифидус био йогурт, обаче тази комбинация тук някак не работи за моето храно-изхождане. В София докато си хапвах активииката в комбинацията с кафе, просто нямаше и 10 минути и вече тичах ..а тук ..хмм

айде имам работа

ще пиша пак

спеши

сряда вечерта. малко ми е депресарско нещо, мъчно ми е за мама и за вкъщи. звучи ли прекалено детинско? еми ок, аз съм си и дете, не споменах ли малко -нагоре? .. не мога току така да свикна да живея тук …само ми се плаче без причина, но така изглежда на пръв поглед. чувствам се ужасно сама тук, въпреки че съм заобиколена от много хора .. депресия? зимна депресия има ли? ако да, значи аз съм я прихванала ..ама от кого???!

3 comments ноември 21, 2007